Тя ти е дала любовта си и те е накарала да видиш светлината на слънцето,
Тя те е кърмила във прегръдките си и ти е дала сърцето си,
И като една илюзия те е видяла да се раждаш в нея,
И малко по малко ти растеше край нея,
Дала ти е от топлината си,дала ти е глас,и правото,
И със твоята бунтовническа младост си разрушил сърцето й...

Сега те вкарват да изкупваш вина,
Само на деветнадесет години,
Не се притеснявай за тези които те обичат,
Които защитават лудо по свой начин,
И със детето си никога да нямаш мъка,
Че там ще е твоята майка и спътница,
Която ще се изпълва с живот всяка сутрин,
И ако е нужно ще умре заради теб,заради теб...

Седнала в едно ъгълче изплаква мъката и болката,
И я утешават спомените които са останали в стаята ти,
Живота я е оставил толкова сама и разочарованието,
Да неможе да вижда детето си всеки ден,
Дала ти е от топлината си,дала ти е глас,и правото,
И със буйната ти младост си разрушил сърцето й...

Сега те вкарват да изкупваш вина,
Само на деветнадесет години,
Не се притеснявай за тези които те обичат,
Които защитават лудо по свой начин,
И със детето си никога да нямаш мъка,
Че там ще е твоята майка и спътница,
Която ще се изпълва с живот всяка сутрин,
И ако е нужно ще умре заради теб,заради теб...(Бис)

Сега те вкарват да изкупваш вина,
Само на деветнадесет години,
Не се притеснявай за тези които те обичат,
Които защитават лудо по свой начин,
И със детето си никога да нямаш мъка,
Че там ще е твоята майка и спътница,
Която ще се изпълва с живот всяка сутрин,
И ако е нужно ще умре заради теб,заради теб...(Бис)