Ами тя незнае какво е любовта,
познава само ударите и отчаянието,
във лицето й се отразяват мъката и болката,
ех тя,тя...

Не разпознава мъжа в който един ден се е влюбила.
Боли повече страданието отколкото която и да е синина
в душата й се отразява всяка караница,
ех тя,тя...

И в твоята кухня,
така затворническа къщата ти в кухнята,
където дните минават като рутина,
където следобедната му почивка е мирът на твоята хармония.

И на прозореца ти,
крещиш на небето но на ум,
да не би да се събуди този който малтретира,
всяко чувство и всеки жест на твоята душа.

Какво ли не бих дал за да променя страха й
за една звезда където без удари ще живее тя сама.

Какво ли не бих дал за да спра часовника й
на зазоряване,за да спи спокойна и сама.

Да се види сама изгубена в ада,
каквото ще е топличко през зимата,
но предпочита хиляди пъти съня му,
отколкото да се види сама със себе си.

И в твоята кухня,
така затворническа къщата ти в кухнята,
където дните минават като рутина,
където следобедната му почивка е мирът на твоята хармония.

И на прозореца ти,
крещиш на небето но на ум,
да не би да се събуди този който малтретира,
всяко чувство и всеки жест на твоята душа.

Какво ли не бих дал за да променя страха й
за една звезда където без удари ще живее тя сама.

Какво ли не бих дал за да спра часовника й
на зазоряване,за да спи спокойна и сама.

Какво ли не бих дал за да променя страха й
за една звезда където без удари ще живее тя сама.

Какво ли не бих дал за да спра часовника й
на зазоряване,за да спи спокойна и сама.