Нищо не е толкова сладко като устата й
праща ме на един облак когато ме докосва.
Следата от тялото й ти отваря пътя
като светилник;бури,
разпусни докато се скрие върху метлата си.

Нищо не е толкова сладко като устата й
само някой неща които не се назовават.
Понякога минавам покрай пазара и й нося рози
или я гледам бавно от горе до долу,минават часовете.

Не съм герой знам лесно е както можете да видите
завързвам се с тази жена,тъпча където сложи крак.
Какво може да каже,не си представяте.
Моята родина,моето знаме,моята втора кожа
мястото където искам да се върна,...нейната уста,у,у,нейната уста.

Нищо не е толкова сладко като устата й
подарява ти радост ако не ти е в повече
Територията й е добре отбелязана като една вълчица
и вътре приятели които и напомнят че не е сама.

Не съм герой знам лесно е както можете да видите
завързвам се с тази жена,тъпча където сложи крак.
Какво може да каже,не си представяте.
Моята родина,моето знаме,моята втора кожа
мястото където искам да се върна,...нейната уста,у,у,нейната уста.