Защо си толкова прекрасна и същевременно толкова трудна
Защо живота си минава а аз те обичам до край,
държа се с мен като една мръсна и изоставена играчка,
и не разбираш че любовта,
е нещо повече от това да се целуваме.
Завиждам на всеки който е намерил любовта
че моето не е да вървиш от цвете на цвете
че от това вече съм се уморил.
Само исках да даря нощите с твоето тъмно лице
и да ти кажа че има сърца които не бягат от бурята

Понякога я гледам и плача и плача
мислейки какво можеше да бъде и не беше накрая,
гледам облаците закриват звездите,
звезди който само искат да те гледат.
Защото си луната от която се нуждаех
защото си дъжда който не мокри,
без теб аз виждах края на истории.
Истории които никога неисках да видя да свършват.
Толкова я обичах,толкова че аз,
за нея умирах,това добре го знае Господ,
тя е кралицата на вдъхновението ми,
за която страдам,музата на любовта ми.


Търся в спомена и не намирам миналото си
камбаните и още камбани които душата ми е слушала
знаеш добре че на последната граница бих те взел
че пътеките на живота трябва да се хванат с две ръце.