На съмване търсейки дома си,
алкохола изпълваше тялото ми,
изгубен в града.

Влязох в улица на странни хора,
терора надделя в мислите ми,
и започнах да треперя.

Очите ми видяха блясъка на острието на навахите,
луната беше свидетел как тялото ми кървеше.

Нощни кучета в джобовете не нося нищо,не ми вземайте този медал,
беше от дшата на майка ми.

И надсмивайки ми се
със медала играх
и влачейки се по земята,
между болката и яда крещях.

Нощни кучета...

Влязох в мрака покрусен на тротоара,
по тази улица не минава ни една душа
която може да ми помогне.

Спомних си
когато влязох в тази улица,
проклет да е този час,
когато трябваше да мина.

Очите ми видяха блясъка...