Мончи:
Беше невъзможно да извадя спомена  за теб от мислите си
Беше невъзможно да забравя че един ден аз те обичах

Александра:
Толкова време мина от деня в който замина
Тогава аз разбрах че сбогуванията са много тъжни
Никога не си представих че един влак че отнесе с твоето пътуване
Онези илюзии в който като деца се заклехме
Всички твои чувства сложи в багажа си
искаше да ме обнадеждиш и ми каза обичам те

От тогава не знаех нищо за живота ти
От тогава не знаех дали един ден ще се върнеш
Приятелите от селото питаха дали ще се върнеш
Плачейки им обърнах гръб,неможех нищо да им кажа

Мончи:
Вчера когато се върнах в селото ми
Някой ми каза че си се омъжила
Погледни ме и ми кажи дали вече ме забрави
ще се махна с навлажнени очи

След това попитах луната
Обърна ми гръб и се опита да се скрие
Дори луната знае че ме обичаше
Дори луната знае че още ме обичаш

Припев :
И лети лети по други пътища
Върви и сънувай,сънувай че света е твой
Александра:
Ти вече неможеш да летиш с мен
Въпреки че моите сънища ще си отидат с теб
Мончи:
Ти вече неможеш да летиш с мен
Въпреки че моите сънища ще си отидат с теб

Александра:
Толкова е тъжно да трябва да ти кажа да ме забравиш
Друга любов дойде в живота ми и вече не те искам

Мончи:
Много е късно немога да отрека че умирам
но няма да млъкнат думите ми зада ти кажа
че ще мечтая с теб винаги когато затворя очите си
че ще тонирам с моите нощни песни нощ след нощ
че ще плача без теб когато си спомня че съм сам
и като си припомня че спиш в прегръдките на друг мъж

Питам се дали още отражаваш нещо от моя живот
Дали в паметта ти живее онази любов от толкова години
Онзи мъж който винаги те е обичал от момиче 
който плаче защото любовта на живота му се е омъжила

Александра:
Тъжно е да видиш че един влак се отдалечава
и в него си отива най-доброто от твоя живот
Кажи ми мотива за твоето сбогуване
Защо си замина оставяйки хиляди вини?

Един ден получих твоето писмо
Исках да я прочета и беше един бял лист
Ами за твоя живот никога не узнах нищо
Как ме питаш сега дали още те обичам

Припев : Х3