Днес ми сподели,плачейки между чашки,
Че я убива,малко по малко,
Че той незнае нищо,да пазя думите му,
Тя само иска любов,малко любов,
Знае че я лъже,че ходи с други,
Не губи надеждата,да живее влюбена,
Той като я гледа,тя забравя,
Недоволствата от обичта,ах от неговата обич...

И единствената мъка която има,е че той никога не я е обичал,
И единствената мъка която има,е че тя умира за момчето си...

Знае че я мами,но живее толкова сляпа и влюбена,
Незнам как го търпи,незнам как го иска,
Със малкото което й дава,ах каква е болката й...
Знае че я мами,но живее толкова сляпа и влюбена,
Незнам как го търпи,незнам как го иска,
Със малкото което й дава,ах каква е болката й...

Мечтае да бъде принцеса,кралица на целувките му,
И в онзи момент,изчезна напълно,
Беше уморена,да говори със възглавницата,
Тази любовна тайна,проклета болка...

И единствената мъка която има,е че той никога не я е обичал,
И единствената мъка която има,е че тя умира за момчето си...

Знае че я мами,но живее толкова сляпа и влюбена,
Незнам как го търпи,незнам как го иска,
Със малкото което й дава,ах каква е болката й...
Знае че я мами,но живее толкова сляпа и влюбена,
Незнам как го търпи,незнам как го иска,
Със малкото което й дава,ах каква е болката й...

Знае че я мами,със малкото което й дава...
Знае че я мами,със малкото което й дава...
Знае че я мами,със малкото което й дава...
Знае че я мами,със малкото което й дава...