Аз имам едно ъгълче
там на юг,
където момичетата танцуват
с морето.

Където изтока се бори
за улиците си,
а запада не нахлува
защото неиска да досажда.

Има седем братя
и една майка която се казва Андалусия,
една майка в сърцето си
която незнае страх.

Неговите улици направлява
до плажа,
нощите му са
клонка на канела
в които въздуха
целува.

Там съм изживял
толкова емоции,
открил съм
толкова любови
от тези които
те карат да плачеш.

Подари ми момичетата
които имат неговите стъпки,
подари ми луната му,
пълна с корали.
Извини ме земляк
просто Кадиз не е нормален.

Подари ми майка му
наречена Андалусия
покани на улиците й
да дойде поезията,
и остави моето пеене
днес да се чуе в града ми.

Аз имам едно ъгълче
там на юг,
където изкуството блика
във въздуха.

И във небето има
един милион звезди,
където правят карнавали
и грацията на тази земя.

Погледи които е губят в слънцето й,
и следобеди които избягват със нейните
дюни.
Така чувствам топлината й,
Така чувствам този кът.

Подари ми майка му
наречена Андалусия
покани на улиците й
да дойде поезията,
и остави моето пеене
днес да се чуе в града ми.

Подари ми момичетата
които имат неговите стъпки,
подари ми луната му,
пълна с корали.
Извини ме земляк
просто Кадиз не е нормален.